Различаването на доброто от злото е дело на сърцето ╫ Св. Игнатий Брянчанинов
Душеполезните директиви на Св. Игнатий Брянчанинов (1807~1867) – един от най-почитаните и обичани светци в Русия, духовен публицист от XIX век, свещеник, богослов и просветител.
Св. Игнатий Брянчанинов (1807~1867)
~ Спасението
Нещастен е оня, който е задоволен от личната си човешка истина: на него не му е необходим Христос, възвестил за Себе Си: „ не съм пристигнал да прикани праведници, а грешници към смирение “ (Мат. 9:13).
Спасението се състои във възобновяването на общението с Бога.
~ Божият промисъл, упованието и вярата, простотата и лукавството
Няма случайности! Бог ръководи света и всичко, протичащо се на небето и в поднебесната простор, се прави съгласно съда на премъдрия и всесилен Бог, неосъществим в премъдростта и всемогъществото Си, неосъществим в Своето господство.
Ако няма нито един момент, който би могъл да се укрие от Бога, то за всичко протичащо се би трябвало да славим Бога.
Всичко минава около нас – положителното и неприятното, и нито хората, нито бесовете могат да сторят нещо, което Бог не би позволил.
Защо духът ни се възмущава против ориста и Божия промисъл? Защото не почитаме Бога като Господ…
От живата религия в Бога се ражда цялостното смирение пред Него, а от покорството пред Бога се ражда мирът на мисълта и спокойствието на сърцето.
От съзерцанието на Божия промисъл в душата се образуват дълбоката благост и неизменимата обич към близък, които никакви ветрове не могат да разлюлеят или да смутят.
Над времената, публичните събития и самостоятелните ориси стои Бог.
Откриването на Божия промисъл съхранява и усилва вярата в Бог.
Християнинът, съзиращ неразделно Божия промисъл, резервира измежду най-страшните тествания непрекъснато геройство и непоколебима неотстъпчивост.
Поражението на един боец към момента не е победа над цялата армия.
…Господ в Своя Първообраз е Помощник; а лукавият политик е асистент на самия себе си, – Господ не му Се явява на помощ.
~ Намеренията
Каквато е душата в тялото, такава е задачата и желанието във всяко човешко занятие. Човек… се управлява от своя метод на мислене…
Мисълта е сходна на корабен рул.
Умът е… цар… в индивида.
Довереникът на Закона Божий във всички свои каузи има за цел Богоугодие. Светът за него се трансформира в книга на Божиите заповеди. Той чете тази книга посредством делата, държанието и живота си.
Различаването на положителното от злото е дело на сърцето. Но отново е нужно време, нужно е следване на евангелските заповеди, с цел да може сърцето да разграничава усета на същинското вино от подправеното.
…всичко, съпроводено от позор, има за начало прегрешението, въпреки на външен тип да наподобява висше положително.
Божественото положително не би трябвало да бъде отхвърляно, в случай че един или доста други са го използвали за зло.
~ Духовната бран
Скръбта заради тази причина се назовава прелъщение, тъй като открива съкровеното положение на сърцето.
Много по-маловажно е безумието, в сравнение с приемането на противников промисъл, който може завинаги да погуби душата.
~ Грях и смирение, горделивост и примирение
В покаянието е цялата загадка на спасението.
Не е близко покаянието до оня, който е изцяло удовлетворен от себе си, а към себе си вижда единствено съблазни и дефекти от всякакво естество.
Главните признаци на гордостта са отдръпването от ближните и изоставянето на изповедта.
Смиреният се предава напълно на волята Божия… Смирението се надява на Бога – не на себе си и не на индивидите, и затова то е просто, почтено, твърдо и величествено.
Смиреният не се възприема като преклонен.
Лъжливото примирение постоянно е с привиден образ: посредством него то се самоизтъква.
Лъжливото примирение обича сцените: посредством тях то лъже и се лъже.
Не изисквайте от себе си невъзможното, не искайте от душата си това, което тя не може да ви даде. Изцелявайте се с смирение.
Бъдете снизходителни към своята душа в нейната немощ; непотребната суровост отклонява от покаянието, довежда до отчаяние и обезсърчение.
Любовта към близък, грижата за спасението на другите, осъждането, обидите, прошката
Любовта към близък предшества и съпътства смирението пред него. Осъждането му, унижаването, злословието, презрението към него, другояче казано – гордостта, предшестват ненавистта към близък.
Всички хора би трябвало да се посветят на Бога. На това ни учи Църквата; тя споделя: „ сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да предадем “.
Не е неволя, в случай че натовариш близък си с някое бреме; само че в случай че го претовариш, той елементарно може да се повреди непоправимо и за цялостен живот да стане неспособен за нищо друго.
На ближните по-силно работи молитвата за тях, в сравнение с словото към тях: тъй като молитвата приканва Самия всевластен Бог и Той твори със Своето творение всичко, което Му е благоугодно.
За да не осъждаме близък си, би трябвало да спрем да разсъждаваме за него.
Трябва да се отхвърляме от наказание на ближните си, предпазвайки се посредством боязън Божий и примирение.
Христовият раб не може да бъде нечий зложелател.
~ Свободата
Бъдете свободни! Не се обвързвайте с никаква еснафщина. Правилата са за индивида, а не индивидът е за разпоредбите.
…в живота си бъди здравомислещ в малкото; не се стреми към обилие.
Превод: Персиана Пастухова-Личева
Източник: ,
*Св. Игнатий Брянчанинов, епископ на Руската православна църква и светец; bg.wikipedia.org
